Корпоративният данъчен режим в България е една от основните причини чуждестранните дружества да се регистрират тук, а не в съседни юрисдикции. Ставката е единна — няма прогресивни скали — а календарът на задълженията за деклариране и плащане е предвидим. Това, което изненадва новодошлите, рядко е самата ставка; проблемите идват от режима на авансовите вноски, от задълженията за данък при източника върху сумите, които напускат страната, и от документацията, която се очаква при сделки със свързани лица.

Кой е данъчно задължен

Дружество, учредено в България (местно юридическо лице), се облага за печалбата си от източници както в страната, така и в чужбина. Чуждестранно дружество се облага за печалбата, реализирана чрез място на стопанска дейност тук, както и — с окончателен данък при източника — за определени доходи от източник в България, дори когато няма място на стопанска дейност. Това разграничение има по-голямо значение, отколкото звучи: чуждестранен бизнес може да формира място на стопанска дейност чрез определено място, посредством което извършва дейност, чрез зависим представител, който сключва договори, или чрез строителна площадка (по вътрешното право — независимо от продължителността ѝ, а по повечето СИДДО — само над определен срок, напр. над девет месеца по спогодбата с Гърция) — често без изобщо да е регистрирал българско дружество.

Ако извършвате дейност в България чрез хора на място, а не чрез регистрирано дружество, първият въпрос, който трябва да се изясни, е дали вече не сте формирали данъчно присъствие.

Данъчната ставка и данъчният период

Корпоративният данък се начислява върху данъчната печалба по единна ставка от 10%. Данъчният период е календарната година, без възможност да се избере различен отчетен период.

Данъчната печалба се формира от счетоводния финансов резултат, преобразуван с постоянни и временни данъчни разлики — непризнати за данъчни цели разходи, ограниченията при слаба капитализация, разликите между счетоводните и данъчните амортизации и провизиите. На практика именно това преобразуване, а не ставката, поражда споровете с органите по приходите.

Деклариране и плащане

Годишната данъчна декларация се подава от 1 март до 30 юни на следващата година, а остатъкът от дължимия данък (след приспадане на внесените авансови вноски) се внася до 30 юни. Подаването е по електронен път пред Националната агенция за приходите.

Дружествата над определен праг правят и авансови вноски през годината. Меродавни са нетните приходи от продажби за годината преди предходната: над 153 387,56 евро (300 000 лв.) вноските са тримесечни, а над 1 533 875,64 евро (3 000 000 лв.) — месечни. Новоучредените дружества (освен учредените чрез преобразуване) не правят авансови вноски за годината на учредяването си и за следващата година. Ако годишният данък надвиши определените авансови вноски с повече от 25% (при тримесечните вноски — 75% от годишния данък), върху превишението над 25% се дължи лихва дори когато годишната декларация е вярна и данъкът е платен в срок — често срещан и напълно избежим разход, обикновено когато растящо дружество за първи път попадне в режима на авансовите вноски.

Плащания към чужбина

Плащанията към чуждестранни лица често подлежат на окончателен данък, удържан при източника: 5% върху дивидентите и 10% върху лихвите, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически и консултантски услуги и някои други доходи.

Обичайно приложение намират две облекчения:

  • Правото на ЕС: дивидентите в полза на дружества — местни лица на държава от ЕС или ЕИП, не се облагат, а лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения са освободени при плащания между свързани дружества от ЕС (участие от поне 25% за поне две години).
  • Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), включително спогодбата между България и Гърция.

Прилагането на СИДДО не е автоматично. Основанията се удостоверяват пред платеца на дохода с удостоверение за местно лице, издадено от чуждестранната данъчна администрация, и с декларации, че получателят е притежател на дохода и няма място на стопанска дейност в България, а когато доходите, начислени от един платец на това лице, надхвърлят 255 645,94 евро (500 000 лв.) годишно — чрез предварителна процедура пред органите по приходите. Ако данъкът вече е удържан без прилагане на спогодбата, той може да бъде възстановен, но процедурата по възстановяване е по-бавна.

Сделки между свързани лица

Ако търгувате с дружества под общ контрол — например гръцко дружество майка, което фактурира на българското си дъщерно дружество — изготвянето на документация за трансферно ценообразуване може да е задължително. Задължени са големите дружества със сделки със свързани лица извън България, които към края на предходната година надвишават поне два от показателите: балансова стойност на активите 20 млн. евро, нетни приходи от продажби 40 млн. евро и средна численост на персонала 250 души. Те изготвят местно досие за сделките със свързани лица, чиято стойност за годината надвишава определени прагове, напр. 204 516,75 евро (400 000 лв.) при продажба на стоки, а когато са част от многонационална група предприятия, трябва да разполагат и с обобщено досие. Местното досие трябва да е изготвено до 30 юни на следващата година. Най-често оспорвани са вътрешногруповите възнаграждения за управление, финансиране и лицензионни договорености.

С какво обикновено сме полезни

Повечето проблеми с корпоративното данъчно облагане, които ни възлагат да решим, можеха да бъдат предотвратени с минимални усилия и разходи:

  • да установим дали съществуващото присъствие в България вече формира място на стопанска дейност — преди това да направят органите по приходите;
  • да структурираме дивидентните и финансовите потоци така, че облекченията по СИДДО и по директивите на ЕС действително да са приложими;
  • да осигурим документацията за трансферно ценообразуване, преди тя да бъде поискана, а не след това;
  • да прегледаме състоянието на авансовите вноски в средата на годината, когато то все още може да бъде коригирано.

Консултираме по данъчното третиране успоредно с основната корпоративна работа, така че структурата и данъчните ѝ последици да се решават заедно, а не последователно.