Българското право разграничава ясно гражданите на ЕС от гражданите на трети държави. Гражданите на ЕС упражняват правата си, произтичащи от Договорите, и само се регистрират. За всички останали пребиваването е двуетапна процедура, като вторият етап не може да поправи грешките, допуснати в първия.

Двуетапната структура

Почти всеки път към дългосрочен престой започва с виза за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“), която се иска пред българско дипломатическо или консулско представителство в чужбина. За повечето основания заявлението за разрешение за пребиваване се подава в България след влизане с тази виза; при разрешенията за работа („Единно разрешение за пребиваване и работа“, „Синя карта на ЕС“) и при събиране на семейството с чужденец, който вече пребивава в България, заявлението се подава първо в България (от работодателя, съответно от пребиваващия в страната член на семейството), а виза вид „D“ се иска след положителното решение.

Именно тази последователност е най-честата причина за неуспех. Който влезе безвизово като турист или с виза за краткосрочно пребиваване, по правило не може да преобразува престоя си в пребиваване, докато е в страната. Налага се да напусне и да започне по правилния ред.

Още в заявлението за виза вид „D“ трябва да е посочено основанието, на което се иска пребиваването, а доказателствата към него трябва да съответстват на последващото заявление за разрешение за пребиваване.

Основания за пребиваване

Основните възможности са:

  • Трудова заетост — по правило се изисква разрешение за работа или решение за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа, като голяма част от процедурната тежест носи работодателят.
  • Търговска дейност — учредяване или управление на българско дружество, при изисквания за реално съдържание на дейността. Самата регистрация на дружество не е достатъчна: администрацията търси действително извършвана дейност, а законът изисква най-малко 10 разкрити работни места на пълно работно време за български граждани за всеки съдружник и за всеки управител поотделно, поддържани за срока на пребиваването. Минимален размер на инвестицията за това основание не е предвиден.
  • Събиране на семейството — с български гражданин или с чужденец, който притежава разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване или на когото е предоставено убежище или международна закрила в страната; пребиваващият чужденец по правило трябва да е пребивавал законно в България най-малко една година, преди да поиска събиране на семейството.
  • Обучение в акредитирано учебно заведение.
  • Пенсиониране — за лица с придобито право на пенсия и достатъчни средства за издръжка. Общо основание „собствени средства“ законът не предвижда; лицата, които работят дистанционно за работодател или чрез дружество, регистрирани извън ЕС, ЕИП и Швейцария, могат да ползват основанието „дигитален номад“ при средногодишен брутен доход не по-малък от 50 минимални месечни работни заплати.
  • Инвестиция в определени от закона размери — за продължително пребиваване например най-малко 306 775,13 евро (600 000 лв.) в недвижими имоти в България или 127 822,97 евро (250 000 лв.) в капитала на дружество в икономически необлагодетелстван регион, разкрило пет работни места; за постоянно пребиваване — от 255 645,94 евро (500 000 лв.) в капитала на българско дружество, разкрило десет работни места, или 511 291,88 евро (1 млн. лв.) в лицензирани български инвестиционни фондове или концесии, до 3 067 751,29 евро (6 млн. лв.) в капитала на дружество. Инвестицията по правило трябва да се поддържа пет години, а при вложенията в инвестиционни фондове и концесии е необходимо предварително одобрение от Българската агенция за инвестиции — преди да бъде направено вложението.

Видове пребиваване

Българският закон степенува пребиваването:

  • Продължително пребиваване — разрешава се обичайно за срок до една година и се продължава с ново заявление, подадено не по-късно от 14 дни преди изтичането му; по закон дирекция „Миграция“ се произнася в 14-дневен срок (в сложни случаи — с един месец повече). Някои разрешения за работа са с по-дълъг срок — Единното разрешение е до три години, а Синята карта на ЕС — до пет, като за тях заявлението за подновяване се подава не по-късно от два месеца преди изтичането им. Оттук започват почти всички.
  • Дългосрочно пребиваване — възможно е след пет години законно и непрекъснато пребиваване; дава статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС и по-голяма мобилност.
  • Постоянно пребиваване — на изрично определени основания, сред които петгодишно законно и непрекъснато пребиваване, семейни връзки и инвестиция в изисквания размер.

Времето, прекарано на някои основания, се зачита само частично или изобщо не се зачита при изчисляването на изискуемия период: обучението се зачита наполовина, а пребиваването на някои временни основания, например за сезонна работа, не се зачита. Всеки, който планира път към дългосрочен статут, следва да изясни това още в самото начало, а не да го открие в петата година.

Какво реално се изисква по заявлението

Освен самото основание, от заявителите неизменно се изисква да докажат:

  • Осигурено жилище в България — с договор за наем или с документ за собственост;
  • Достатъчни и редовни средства за издръжка за срока, за който се иска пребиваване, в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата (620,20 евро за 2026 г.), а когато това е приложимият критерий — от минималната стипендия или минималната пенсия;
  • Здравна застраховка, валидна на територията на България;
  • Свидетелство за съдимост (при първоначално подаване, за навършилите 18 години), издадено от държавата на гражданството, на произход или на обичайното пребиваване, със заверен превод и легализация или апостил, според случая. Осъждане за умишлено престъпление, за което българският закон предвижда лишаване от свобода не по-малко от една година, е основание за отказ, освен ако лицето е реабилитирано.

Документите, издадени в чужбина, трябва да са в изискуемата форма още преди да пристигнат. Повторното снабдяване с легализиран документ от трета държава след отказ отнема повече време, отколкото цялата процедура по заявлението.

Защо се стига до отказ

Опитът ни показва, че отказите се групират около няколко причини: влизане на погрешно основание и опит престоят да бъде преобразуван; дружество без доказуема дейност, което стои зад заявление на основание търговска дейност; изтекли или неправилно легализирани документи; прекъсвания в пребиваването, които нарушават непрекъснатостта; и несъответствие между заявлението за виза и заявлението за разрешение за пребиваване.

Почти всички те могат да бъдат избегнати на етапа на планирането и много трудно се поправят след това.

С какво помагаме

Даваме становище кое основание действително отговаря на случая, преди да е подаден какъвто и да е документ, комплектуваме и проверяваме преписката, включително преводите и легализациите, и водим комуникацията с дирекция „Миграция“ на МВР. При постановен отказ преценяваме шансовете за обжалване — но обжалването винаги е по-трудно от първоначалното заявление и именно затова първото подаване заслужава най-голямо внимание.